Постинг
11.11.2011 12:41 -
Начин да обичаш
Една добра стара приятелка ми каза, че щастието ни не винаги идва при нас под желаната форма и в предпочитаната от нас опаковка. Питам се има ли правилен и неправилен начин да се почустваме щастливи? Кога идва моментът, в който нечий чужд живот се проваля и градената дълго време любовна идилия се разпада на парчета, за да изпрати един от участниците в нея на трети нищо не подозиращ човек като отговор на всичките му нужди?! Защо се налага да се превръщаме в третото колело в колесницата на вече съществуваща връзка, когато имаме множество шансове да сме остта в друга, която по някакви причини не ни носи необходимото удовлетворение?! Нима увлечението е по-силно и разтърсващо когато обекта на желанията и чувствата ни не е изцяло наш? Може ли тръпката от забраненото да ни кара да се впускаме в съмнителни афери с неподходящия? Кой е подходящият щом едните са недодялани и не знаят как да ни обичат, а онези които могат и го искат вече са открили друг бряг далеч от нашия спокоен пристан? Има ли ясна и еднозначна формулировка думата изневяра, когата гореспоменатата не е нищо повече от най-красивата и изпепеляваща любов, която отдавна липсва в ежедневието ни? Изневяра ли е да срещнеш човек, който прави всяко парченце от пъзела на битието ти цветно и многозначително? Грешно ли е да обичаш друг, когато вече си се отдал на един, с който сивотата е погълнала света ти? Ако знаете, моля Ви, кажете ми коя изневяра е по-лошата и циничната: да предаваш себе си служейки вярно на партньора си, потъпвайки всички свои желания, нужди и чувства, или да "прецакаш" партньора си в името на всепоглъщаща, нажежаваща и страстна, безвъзмездна любов?!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 14
